Ето слънцето: Тийнейджърите скейтъри падат и се издигат отново на игрите в Париж

От нашия специфичен сътрудник в Париж – Разтегнатият скейт парк, ситуиран на парижкия Place de la Concorde, беше препълнен със фенове в неделя, пристигнали да приветстват някои от най-младите първенци на Олимпиадата през 2024 година Неуспокоени от безмилостното – въпреки и добре пристигнало – слънце, тийнейджърките японски скейтъри Коко Йошизава и Лиз Акама завоюваха златния и сребърния орден, а бразилската икона и фаворитка на публиката Райса Леал сграбчи бронз с последния си трик. 

В центъра на най-големия публичен площад в Париж се издига повече от 3000-годишният Луксорски обелиск, измъкнат през 19 век от храма си в Тива и превозен по Нил и през моретата до Франция, с цел да бъде повдигнат в столицата Place de la Concorde, където кралски особи и революционери на собствен ред са падали под острието на гилотината. Досега би трябвало да е ясно: Париж в действителност не приема половинчати ограничения. 

Сивото небе и проливният дъжд ги няма. Сега последните облаци висят бели и накъсани в пламтящото синьо небе. Непоклатимото слънце към този момент е високо над главите им, когато младежите състезатели се плъзгат в големия бетонен парк, издигнат, с цел да побере едно от най-новите участници в Олимпийските игри – скейтборд. Парапети, стълбища, огради от ковано желязо – цялата назъбена геометрия на градските улици е разчленена и пренаредена върху този лунен пейзаж, сив, като се изключи няколко петна от формалните пастели на Олимпийските игри в Париж през 2024 година

Отляво, Айфел Кула. Вдясно Луксорският обелиск, затрупан със злато. Grand Palais откъм гърба, един-единствен френски трибагреник, носещ се в прекомерно далечния бриз. И зърна през дърветата Сена, нажежена под слънцето. 

Трудно е да си представим, че тъкмо през вчерашния ден скейтбордът за мъже беше изместен за понеделник заради дъжд. Трибуните са цялостни в този ярък неделен ден, а феновете са отвън себе си. Бразилците излизат със мощ, с цел да поддържат 16-годишната икона Rayssa Leal, която завоюва сребро в Токио – първите игри, на които скейтбордът беше признат като формален спорт. 

Оттогава конкуренцията стана по-жестока – и по-млада. От 22-ма спортисти, които се състезават в другите серии – думата наподобява подобаваща – едвам шепа са над 20 години, като Vareeraya Sukasem от Тайланд е единствено на 12 години. Тълпата поддържа, само че това е голям напън за група спортисти едвам в тийнейджърските си години и повече от едно момиче напуща парка със сълзи на отчаяние в очите си, откакто несполучлив трик ги кара да се плъзгат по безчувствения бетон. 

Говорейки след финалите, 19-годишният американски скейтър Поу Пинсън – който приключи пети – сподели, че включването на спорта в игрите е било спорно измежду някои по-възрастни скейтъри.

„ Чувствам се като в олимпийския свят, изключително в този момент, доста от тях са въведени в него като олимпийски спорт – добре, дано упражняваме, дано станем по-добри – и просто биват принуждавани от самото начало да харесат, да научат този нов трик, да го създадат 150 пъти, да го смъкват ”, сподели тя. „ Аз пристигам от малко по-различен опит в скейтборда, където просто съм бил захласнат от него през целия си живот самичък и в действителност нямах никакви насоки за него. “

Пинсън, чийто обемистите слушалки и блестящото отношение я трансфораха в ранна фаворитка на почитателите, сподели, че има вяра, че е значимо полезностите, които в началото я привлякоха към скейтборда, да не бъдат изгубени при прехода на спорта към олимпийската сцена. 

„ Чувствам, че [моята роля е] просто да споделям другите елементи на скейтборда, което е безусловно като основаване на другари и приятелство, тъй като в последна сметка в никакъв случай не е толкоз съществено – макар че е по този начин “, сподели тя. 

Въпреки високите залози и бароковия декор, настроението е доброволно. Униформите на спортистите ще наподобяват изцяло като вкъщи ви в локалния скейт парк – необятни тениски, изрязани топове и карго панталони. Коментаторът би също, от звуците на нещата.

„ Умения! Тежки умения на показ “, сподели той в един миг, с приятност, осезаема в гласа му през целия следобяд. В идната сцена се организира надпреварата по свободен жанр BMX – на всеки няколко минути колоездачите се изстрелват от виолетовите скатове, с цел да висят, замъглени до неразбираемост, в блестящия въздух. 

Докато скейтърите загряват – фраза, която в този миг от деня наподобява има за цел да направи персонална жертва на изпотената навалица – диджеят пуска всичко – от модерни клубни песни до класики от деветдесетте. Мегаекраните са реквизирани за общо взето несполучливо караоке, показващо прилежно някак непотребните текстове към припева на безконечния шлагер на Гала Рицато “Freed from desire ” ( “На на на на на на на на, на на на, на на на ”). 

След като стартират финалите, скейтърите имат две прави от по 45 секунди, с цел да отбележат допустимо най-вече точки от рампите, скатовете, релсите и стълбите на скейт парка. След това те имат пет шанса да създадат един трик по собствен избор, като двата опита с най-голям резултат се прибавят към крайния им резултат – и шансове за орден.

Това е формат, който ги кара да бъдат смели и доста опитите за издигане приключиха с рухване на скейтърите от дъските им. Всеки път те се изправяха на крайници, подготвени да полетят още веднъж. 

Японските скейтъри преобладаваха, само че не бихте го познали от тълпата. Името на Rayssa Leal бе скандирано съвсем безпределно през целия следобяд, до момента в който почитателите на младата бразилка приветстваха своята звезда за нов орден. Поредица от препъвания съвсем я удържаха от подиума; последният й трик я заключи на трето място и от крясъците на поддръжниците й бихте помислили, че е спечелила златото. 

Но този орден беше извоюван елементарно от 14-годишната японска скейтърка Коко Йошизава, която се бори с 15-годишната си сънародничка Лиз Акама за първото място, преди да излезе напред с видимо безтегловно плъзгане по релса. Това беше първият път, когато спокойствието й се наруши за целия следобяд – тя разпери ръце към небето и пое към аплодисментите с преобразено лице. Тя зае мястото си отпред на подиума, изгряващото слънце на японското знаме, обгърнато към тийнейджърската й фигура, златният метал, разтопен на слънчевата светлина.